Червено

Наскоро бе откриването на детската градина Жолио Кюри в Сент-Уен , едно от "червените" предградия на Париж. За мен този проект има голяма сантиментална стойност (освен архитектурната), защото бе първия конкурсен проект на Ателие Гаине в който участвах и който за щастие спечелихме през далечната 2007-ма.

Конструкцията на сградата е изцяло дървена, важен елемент с който бяхме спечелили конкурса, тъй като строежа трябваше да не нарушава спокойствието и функционирането на съществуващата детска градина. Дървената конструкция бе като лего,  частите пристигаха на строежа номерирани и едва трима човека бяха достатъчни за да вдигнат целия дървен скелет. Спомням си как ходех да разгледам строежа в късната есен на 2009-та година  и всичко бе жълто-оранжево под късното слънце, ухаеше на дърво, а есенните листа на чинарите се стелеха по пода на оформящите се класни стаи.

Сега, само година по-късно, сградата е вече готова и малчуганите радостно тичат по двора.

Съществуващата детска градина е едноетажна и доста незабележима, затова новата сграда има за цел да даде силна идентичност на ансамбъла, и той да се открои като публична сграда в заобикалящата го разнородна среда. Архитектурата обгръща целия проект - както сградата, така и външните пространства.

Разноцветна галерия създава слънцезащита за съществуващата ниска сграда и ѝ дава нов мащаб, съгласуван с този на новата сграда.

Новата сграда се разполага по протежение на улицата, а едното ѝ крило прехвърля двора като мост, създавайки покрито място за игра на децата.

Оградата е изцяло част от сградата, направена е от същия материал,  нейният ритъм бележи малките случки в двора - портикът, като врата отворена към града, малкият открит театър скрит зад дърветата... 

Дървената фасада е третирана като абстракна композиция . Червеният цвят на фасадата обърната към града бележи публичния, официален статут на сградата. Откъм двора, където пространството е достъпно само за децата, дървото е оставено в естествения си цвят, за да създаде една по-фамилиарна атмосфера.

Дърветата хвърлят игриви сенки по цветните дървени повърхности, небето изниква в неочаквани кадражи.

Странно е, но сградата ми изглежда сега така, все едно винаги е била там, сред зеленината и виковете на децата, като цветен дървен килим, който се е разстлал и е обединил в едно всички разнородни елементи на проекта.

Детска градина Жолио Кюри, Сен Уен,

архитект Оливие Гаине, асистент Амза Шами

Още снимки тук